Личен опит: как преживях първата година след раждането на детето
Знаех, че да имаш 2 деца не е лесна работа. Затова, още до момента в който бях бременна, се пробвах да подготвя първородното.
- То към този момент можеше да върви независимо на тоалетна,
- Заспиваше самичко в креватчето си,
- Оставаше единствено в стаята и беше умерено.
Още нещо значимо: Вероятно би трябвало да обясните на по-голямото, че веднага, откакто се роди, бебето няма да му е другар, нито сътрудник в игрите. Защото доста хлапета, на които родителите дават обещание братче или сестричка, са мощно разочаровани, когато открият, че би трябвало доста да почакат, с цел да играят дружно.
С това смятах, че подготовката е напреднала.
За какви проблеми би трябвало да се подготвите:
Това са част от тези, които аз открих. Вие несъмнено може да продължите изброяването.
Проблем №1
Безграничната любов на майката към новороденото ражда необичайно отношение към по-голямото (като че ли то ѝ пречи да се наследи на общуването с новороденото).
Как да се оправи с това?
Добре е майката да играе с по-голямото. Да го взема в ръце, да го люлее, да му позволява да стои в леглото ѝ, в случай че то желае да оказва помощ – да го включи.
Това е от изгода както за детето, по този начин и за нея.
Проблем №2
Ако фамилията не разполага с баба и дядо, няма по какъв начин - детето ще изпита недостиг на внимание. И вследствие на това ще демонстрира дебелоглав, прищявки, неприятно държание.
То ще води война за внимание. И, в случай че майка му не го вижда, когато е положително и чинно, то ще опитва да е лошо - единствено и единствено тя да му отдели повече време и по-дълго да е дружно с нея.
